ПЛАНИРАНЕ НА ИНВЕСТИЦЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА БИВОЛОФЕРМА
1.
Дефиниране на основни
въпроси, които трябва да вземе под внимание фермера, за да създаде печеливша биволовъдна ферма:
-
осигурена ли е
реализация на продукцията, даваща рентабилност на производството;
-
има ли познания и опит фермерът в
отглеждането на биволи; запознат ли е с биологичните особености на бивола,
породите за мляко, физиологията на млекоотделяне и
репродукцията, технологията на хранене и отглеждане на различни възрастови
групи биволи, доенето, поведението на бивола и болести, от които най-често
боледува;
-
разполага ли с консултант, на който
може да разчита;
-
каква е възможността за собствено
производство на фуражи; има ли необходимата техника за това и ако не, как смята
да реши проблема;
-
разполага ли със собствена или наета
земя за паша и фуражно производство; има ли в съседство с производствените
помещения естествени водоизточници за разхлаждане на животните през лятото;
-
наясно ли е с направлението на
производство – мляко, месо, разплодни животни;
-
може ли да си позволи финансово
преработката на сурово мляко и месо, тъй като в биволовъдството предлагането на
готови продукти на пазара е с доказана ефективност;
-
разполага ли с подходяща материална
база, с оборудване за доене, почистване, обработка на фуражите, охлаждане и
преработка на млякото.
Отговорите на
повечето от горепосочените въпроси могат да се намерят в добре разработен бизнес-план, изготвен от самия фермер или от експерт-консултант.
2. Стопанско значение и биологични
особености на бивола
Биволът
е селскостопанско животно, от което се произвеждат мляко и месо, а в някои
страни се използва и като теглителна сила. Поради специфичните му особености,
равнището на продуктивност и изискванията към условията на отглеждане е
по-слабо разпространен от говедото.
-
Отглежда се в райони с по-топъл
климат и достатъчно водни площи;
-
Характеризира се с боязливост и
недоверчивост към непознати хора;
-
Биволът е къснозряло
животно. Това пречи на ранното му включване в стопанско използване. Има
по-продължителна бременност и по-дълъг сухостоен
период от говедото и това намалява стопанската му ефективност. Не ражда всяка
година, както останалите селскостопански животни;
-
Биволът не понася големите студове и
горещини. Той е топлолюбиво и водолюбиво
животно, затова се отглежда в райони с водни площи, в които лежи през горещите
часове на деня;
-
Биволът притежава голяма сила, издържливост и жизненост.
В сравнение с говедото, той е по-устойчив на редица заразни болести, като
туберкулоза, пироплазмоза, бруцелоза
и др. Много рядко се наблюдават маститни заболявания
и затова броят на соматичните клетки в млякото е по-малък. Левкозата,
която е разпространена при говедата се среща много рядко при бивола. При
повишена радиоактивност биволското мляко се отличава с най-ниско съдържание на
радиоактивни елементи. Много по-устойчив е и на вътрешни и външни паразити и
насекоми;
-
Характерна особеност на бивола е
способността му да оползотворява грубите и малоценни фуражи. Добре приема
слама, царевичак, нискокачествено сено. Пасе на мочурливи пасища с
преобладаване на кисели треви. Способността му да се храни с различни видове
фуражи, повечето от които са отпадъчни и вторични от друго основно
производство, е голямо видово предимство;
-
Млечната продуктивност на бивола е
по-ниска отколкото на говедото. Млякото се отличава с висок процент на сухо
вещество, мастни вещества и белтъчини, лактоза, витамин А и С. Това повишава
вкусовите качества и енергийната стойност на биволските млечни продукти;
-
Месото на бивола е по-богато на
белтък, фосфор и желязо в сравнение с говеждото. На възрастните биволи е
по-сухо, грубо влакнесто и твърдо и с по-ниски вкусови качества;
-
Бивола има добра аклиматизационна
и адаптивна способност;
-
За разлика от говедата, биволите се
използват за разплод по-продължително. Не са редки случаите на десет и повече
лактации от една биволица.
3. Планиране на ресурсите
3.1.Изисквания към производствените помещения – трябва да отговарят на зоохигиенните изисквания за отглеждане на биволи. Да са
осигурени необходимите фронтове за хранене, поене, площ на едно животно и
други.
3.2.Разчет на капацитета и състоянието на производствените помещения, машини,
съоръжения, инвентар – в зависимост от това какъв процент от тях са собственост
на фермера, трябва да се предвидят реално възможностите за закупуване или
наемане на такива.
Колкото е по-голям броят на животните, които ще се отглеждат, толкова е
по-съществена ролята на техниката – за доене, за почистване, за хранене, за
охлаждане на млякото, за прибиране и преработка на фуражи.
При добре направен разчет, ще се създадат добри условия за работа, спестява
се работна ръка и се произвежда по-качествена продукция /мляко с намален брой
микроорганизми и соматични клетки/.
3.3.Трудови ресурси – за малки стопанства до десет биволици основно стадо,
фермерът и неговото семейство могат сами да се справят с работата, като при
нужда наемат сезонни работници по прибирането на фуражите. При по-големи ферми
е наложително наемането на постоянни работници – гледачи, пастири, фуражири, механизатори, механици, специалисти. Техният брой
ще бъде в зависимост от броя на животните във фермата. Разчета на заетите
трябва да е направен така, че да се осигурява тяхната почивка и отпуски, т.е.
да имат сменници. Наетите работници, ангажирани пряко
с грижите на животните е задължително да имат познания, опит и правилно
отношение към отглеждането на биволи. От гледача зависи създаването на условни
рефлекси, които може да са положителни /да дава биволицата повече мляко/ или
отрицателни /въобще да не даде мляко/. Честата смяна на персонала се отразява
негативно върху млечната продуктивност.
3.4.Земя – за фуражно производство и за паша. Необходимо е min
10 дка на една биволица.
3.5.Финансови ресурси. Това е особено важен и труден момент в планирането.
Най-добрият вариант е фермерът да започне със собствени средства извършването
на инвестицията. Другият вариант е чрез кредит от ДФ”Земеделие”,
Гаранционен фонд за микрокредидиране, банки или
програми на различни организации /НПО/. Най-изгодния кредит за сега предлага
ДФЗ по Програма ”Животновъдство”. Съществува и възможност инвестицията да бъде
възвърната до 50%, ако фермера отговаря на условията и бъде одобрен за
безвъзмездна финансова помощ по Програма САПАРД. Ограничените финансови ресурси са един от основните лимитиращи фактори за
изграждане на ефективно стопанство.
3.6.Маркетингово проучване – необходимо е да се разполага с информация за
пазара на биволски продукти и разплодни животни. Ако не може да се гарантира
сигурна реализация, не трябва да се правят големи обеми производство.
4. Технологични фактори – технология на
отглеждане
4.1.Отглеждане на малачета през периода на бозаене.
От раждане, до 30 дневна възраст малачетата се отглеждат в индивидуални клетки.
През лятото може клетките да са на открито, но през останалите сезони – вътре в
помещенията. Над клетките може да се поставят лампи за поддържане на
температура най-малко 16-18ºС. В по-големите ферми до профилакториума се
обособява млечна кухня. Желателно е малачето да се отделя от майката веднага
след раждането. След 20-ия ден се дава концентриран фураж, а след 30-ия –
доброкачествено сено. От едномесечна до 6-месечна възраст малачетата се
отглеждат групово боксово /по 10 бр. в бокс/. В по-големи групи по-трудно се
следи бозаенето и по-едрите малачета избутват по-слабите и избозават млякото
им. Млякото се дава в повечето случаи с групова поилка, на която се поставят
съответният брой поилки, в зависимост от броя на малките. Концентрираните и
грубите фуражи се залагат в ясли. За поене се използват корита, разположени
между два бокса. Торът се почиства ръчно или с верижно-планков
транспортьор.
4.2.Отглеждане на отбити женски малачета до 18 месечна възраст. Отбитите женски
малачета се отглеждат групово боксово /по 15-20 в бокс/. На животното се
осигурява по 2,5-3 кв.м. площ и по 0,50 м фронт за
хранене. Към всеки бокс има дворче за разходка, като на едно малаче се
осигурява 3,5 кв.м. площ. В единия край обикновено се
изграждат навеси и ясли за залагане на концентрирания фураж. Торът се почиства
най-вече механизирано с верижно-планков транспортьор.
4.3.Отглеждане на малакини над 18месечна възраст.
Малакините се отглеждат вързано през есенно-зимния сезон, оборно-
пасищно в края на пролетта и където има условия /добри пасища и водопой/ -
лагерно. Размерът на групата, обслужвана от един гледач е 50-60 животни.
Необходимо е да има двор за разходка на малакините
през студените дни. Важен момент при отглеждането на тази категория животни е
навременното им заплождане при достигане на жива маса 370 кг. При лагерното
отглеждане малакините са на паша, като при нужда
допълнително се подхранват с концентриран фураж. Предварително се изграждат
навеси и се поставят хранилки. През лагерния период малакините
се осеменяват повечето пъти естествено, тъй като няма
възможност за прилагане на изкуствено осеменяване. На група от 40-50 животни са
достатъчни 2 бика, като единия е със стадото 5 дни, след което се заменя с
другия за същото време.
4.4.Отглеждане на дойни и сухостойни биволици.
Те се отглеждат в закрити помещения, вързани на ясла през зимата, и пасищно
през лятото. Практикува се и свободно отглеждане най-вече когато доенето е в
доилна зала и в биологичните ферми. Вътрешното разпределение се прави съобразно
броя на животните, предвидената механизация на производствените процеси. При
строителството на помещение основно правило е то да е топло, и подът -
задължително тухлен. Тъй като биволиците често се изсипват при раждане, в
единия край на редицата трябва да се направят легла с обратен наклон /около
15%/ и при нужда животните да се поставят там за предотвратяване на
изсипването.
В помещението животните може да се разположат с глави към стената /при едноредово разположение/ или със срещуположно разположени
глави. От това зависи и разположението на хранителната пътека. Втория начин
позволява да се прилага механизирано хранене с фуражораздаващо
ремарке и се използва в по- големите ферми. Към помещението трябва да се
изградят дворчета, където биволиците да се разхождат. На едно животно трябва да
се осигури 7-8 кв. м. През летните месеци на биволиците е необходимо да се
осигури паша и естествени водоизточници, където да се къпят. В помещенията
трябва да се създадат оптимални условия на отглеждане: температура 14-17°С,
относителна влажност 65-80%.
4.5.Технологични норми
|
Категория и технология на отглеждане |
Необходима площ на едно животно |
Фронт за хранене |
|
Малачета до 3м. в групови боксове |
1.5 кв.м. |
0,25м. |
|
Малачета от 3-6м. в групови боксове |
1.8 кв.м. |
0.35м |
|
Малачета от 6-12м в групови боксове |
2.5 кв.м. |
0.40м. |
|
Малакини от 12-18м в групови боксове |
3.5 кв.м. |
0.45м. |
|
Малакини над 18м. в групови боксове |
3.5 кв.м. |
0.60м. |
|
Малачета за угояване |
2.5- 3 кв.м. |
0.20-0.30м |
|
|
Биволици |
Малачета |
Малакини |
|
Дължина на леглото |
200 см. |
120 см. |
200см. |
|
Ширина на леглото |
110 см |
70 см |
110 см |
|
Ширина на яслата |
70 см |
60 см |
70 см |
|
Височина на яслата |
50-55 см |
25-30 см |
30- 40 см |
1.Продължителност
на междуотелен период 415 дни
2.Сервиз
период
90- 140 дни
3.Бременен
период 315 дни
4.Сухостоен
период 115
дни
5.Средна млечна
продуктивност 1800-
2100 литра
6.Лактационен
период
280- 305 дни
7.Обща заплодяемост 80%
8.Родени телета
от 100биволици
80 бр.
9.Живо тегло при
раждане
35 кг
10.Живо тегло на
малачета
-
на 6м. възраст 125 кг
-
на 12м. възраст
260 кг
-
на 18м възраст
370 кг
11.Възраст на
заплождане на малакините 18- 24 м
12.Живо тегло при
заплождане
360- 380 кг
13.Среднодневен
прираст 600 г
14.Среден процент
мастни вещества 7,5%
4.6.Хранене.
Необходимите фуражи по количества и видове се определят според броя, възрастта,
живото тегло, продуктивността и физиологичното състояние. Биволите са
по-непретенциозни по отношение на храненето в сравнение с кравите. В дажбите им
може да се включат по-големи количества нискокачествени фуражи /слама,
царевичак, нискокачествено сено/. Като резултат на това се получава по-евтина
продукция. Нарушаването на режима на хранене се отразява повече върху млечната
продуктивност отколкото при кравите. Грубите фуражи, с изключение на церевичака, ако не се подлагат на допълнителна обработка,
могат да се изхранват цели. За да има нормален растеж при подрастващите, висока
млечна и месна продуктивност при дойните биволици и угояваните животни е
задължително осигуряването на необходимата енергия, протеин и минерални
вещества чрез дажбите.
4.7.
Подходящапорода.
В България са познати породите Мурра, Нили-Рави, Джафарабади и Сурти. Най-подходящи се оказват кръстоските на местния
български бивол с породата Мурра - породата Българска
Мурра. Тя се отличава с висока млечна продуктивност.
Добивът е средно 1600-2200 кг със 7,5-9,0% масленост и 150-198 кг млечно масло.
Рекордът на породата за призната млечност е 5349 кг млечност, 6,64% масленост и
355,2 кг млечно масло. Вимето е много добре развито и оформено, коремно и с
правилно разположени, средно големи цицки. Подходящи са за машинно доене.
Живото тегло е 550-600 кг за биволиците и 700-800 кг за биволите.
Репродуктивната способност се достига на 32-38 месеца на първо омалачване с 390-450 дни интервал между две омалачвания. Угоителната
способност е 800-1000 г ср. дневен прираст при
интензивно угояване, а при отделни животни от породата той достига 1200-1500 г.
Живото тегло при клане е 400-500 кг, което бичетата доситгат
на 16-19 месечна възраст. Кланичният рандеман е 49-55%, като закланият труп
съдържа 81,51% месо и 18,49% кости. Българска Мурра е
от най-високомлечните породи биволи в света, с
отлична адаптационна способност при различни
климатични условия.
Когато се избира животно за разплод, желателно е да се
направи преценка по произход. Това може да стане във ферми където е извършван
контрол на продуктивните качества и е водена племенна дейност.
4.8.Механизация.
-
Доене - доилна инсталация с гюмчета или централен млекопровод,
доилна зала;
-
Почистване - верижно планков транспопортьор/ вътрешна
и външна лента /или мотокултиватор с булдозерна лопата;
-
хранене - фуражораздаващо
ремарке, фуражомелки за груби фуражи и зърно;
-
поене - автоматични поилки;
-
паша – електропастир.